И небето над нас отново е жълто
и сякаш всеки час със теб не делим
и сякаш въздухът помежду ни поглъща
това, което на небето ни гори...!
От опит за стих - до бездънна забрава
и от полъх на вятър чак до смъртния тик…
всичко, което между нас скрито остава
в още неслучилото се го съхраних!
© Маломир Стръков All rights reserved.