Zlatka` (Някоя)
114 159
Aug 11, 2007, 4:40 PM

Кажи не! 

  Poetry
581 0 4
Тя беше там - тиха, спокойна, унила
и гледаше тъжно залеза кървав.
Сълзите от болка не бе още изтрила,
животът във нея отдавна бе мъртъв.
Тя виждаше всичко, както преди -
морето бе бляскаво, вълните игриви;
момиченце русо миди реди,
денят усмихнат си тръгва сънливо.
Тя чуваше всичко - животът бе песен,
смях на момиче ехти в тишината.
И чуваше как топлата есен
на дърветата, тихичко, багри  листата.
Тя можеше пак да усети
солена вода върху сухите устни,
и вятъра топъл да гали костите,
и пясъка ситен между своите пръсти...

                          ***
Поглед назат тя плахо обърна
и с ужас видя, че няма пътека.
Черната манта на нощта я обгърна,
но не намери в това тя свойта утеха.
И поиска тя пак да заплаче,
но нямаше сили дъх да поеме.
По пясъка топъл бавно закрачи
и нейната диря изчезна безследно...




П.П : Малко нетрадиционен израз на призива ми: "Не на дрогата". Дано го разберете...

© Някоя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??