11 авг. 2007 г., 16:40

Кажи не! 

  Поэзия
625 0 4
Тя беше там - тиха, спокойна, унила
и гледаше тъжно залеза кървав.
Сълзите от болка не бе още изтрила,
животът във нея отдавна бе мъртъв.
Тя виждаше всичко, както преди -
морето бе бляскаво, вълните игриви;
момиченце русо миди реди,
денят усмихнат си тръгва сънливо.
Тя чуваше всичко - животът бе песен,
смях на момиче ехти в тишината.
И чуваше как топлата есен
на дърветата, тихичко, багри листата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Все права защищены

Предложения
: ??:??