Oct 10, 2015, 10:00 AM

Как 

  Poetry » Other
330 0 7

 

Как

 

В градината на Есента се случи нещо.

За него дълго ще си спомнят дъждовете.

То, в тишината между вплетените ни ръце,

показваше ни как живеят и обичат цветовете.

 

Не питаше какво не ни е по сърце и разум.

Мигът мълчеше и ухаеше. Това бе всичко!

Самият Бог навярно беше слязъл

да излекува животворните си срички.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??