10.10.2015 г., 10:00 ч.

Как 

  Поезия » Друга
332 0 7

 

Как

 

В градината на Есента се случи нещо.

За него дълго ще си спомнят дъждовете.

То, в тишината между вплетените ни ръце,

показваше ни как живеят и обичат цветовете.

 

Не питаше какво не ни е по сърце и разум.

Мигът мълчеше и ухаеше. Това бе всичко!

Самият Бог навярно беше слязъл

да излекува животворните си срички.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??