Как боли, когато си сам,
как боли, когато си изоставен и неразбран.
Ооо, Боже, боли, как само боли,
а сърцето, горкото, е принудено да търпи, да търпи, да търпи!
О, да, боли! Как само боли, и раните кървят,
кървят и не спират, а сърцето мълчи, мълчи, мълчи!
Само е то, само е и от никой неразбрано,
само е и само тупти - от всички е изоставено!
И само се скита по този свят суров,
за обич и ласки се моли, но, уви!
Никой не чува неговия зов,
принудено е пак да мълчи, да мълчи, да мълчи! ...