Как боли, когато си сам, как боли, когато си изоставен и неразбран. Ооо, Боже, боли, как само боли, а сърцето, горкото, е принудено да търпи, да търпи, да търпи!
О, да, боли! Как само боли, и раните кървят, кървят и не спират, а сърцето мълчи, мълчи, мълчи! Само е то, само е и от никой неразбрано, само е и само тупти - от всички е изоставено!
И само се скита по този свят суров, за обич и ласки се моли, но, уви! Никой не чува неговия зов, принудено е пак да мълчи, да мълчи, да мълчи!
И боли, да, как само боли, без път и посока само да върви, върви и не спира, но, хора, вижте как бавно и неусетно то умира!
Боли, да, как само боли да моли за любов и топлина, да моли и никой да не чува. Боли, как само боли да посреща само утринта и никой за добро утро да не го целува!
Нека сърцето ти да не спира да върви, мила, защото може любовта да го чака зад ъгъла, но то никога да не стигне до нея, тъй като се е отказало... Дано скоро да намериш кой да те целува за "Добро утро"
Гадна е трагичната участ на лирическата, но още по-гадно е онова, което е твое послание: "Най-гадния начин някой да ти липсва е да бъде близо до теб,но да знаеш,че никога няма да го имаш!"
Голяма мъка...мъка...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.