Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя,
от нас да се изкърти вик забравен,
и да настръхваме от страх в реки поройни,
от наша кръв потекли, и ни давят!
А пък скръбта, утихнала във дланите,
я мачкаме, а ужасът ни души,
и мислиме да залепиме раните -
като ги скрием и устата им запушим. ...