Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя,
от нас да се изкърти вик забравен,
и да настръхваме от страх в реки поройни,
от наша кръв потекли, и ни давят!
А пък скръбта, утихнала във дланите,
я мачкаме, а ужасът ни души,
и мислиме да залепиме раните -
като ги скрием и устата им запушим.
Войната се зае сериозно
да пусне Смърт, за да размаха бича си,
да смачка всичките цветя и рози -
Неправдата - герой да се нарича!
"Война е нужна" - отреди Омразата,
напомпа хората с безумна ярост,
и те умряха в гърчове, в зараза,
Планетата посърна в свойта старост.
И... всичко свърши... Няма хора, рози,
Планетата - умираща - не диша...
Но странно - няма ни Омраза,
ни Угроза...
И без Живота вече няма Нищо...
"The Cranberries" - " Zombie"
https://youtu.be/6Ejga4kJUts
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados