Живеем в трудно и тежко бреме,
тъгата ни натиска и често скърбим,
без вяра живеем в днешното време
а трябва с оптимизъм, напред да вървим.
Да не гледаме назад тъгата,
трябва напред, да продължим,
да оставим на Бог самотата,
която в сърцата си ние държим.
И хората вече са други... така стана,
за Бог не искат да слушат и подминават,
а в това бреме, само вярата ни остана,
които вярват в Бога и го познават. ...