Живеем в трудно и тежко бреме,
тъгата ни натиска и често скърбим,
без вяра живеем в днешното време
а трябва с оптимизъм, напред да вървим.
Да не гледаме назад тъгата,
трябва напред, да продължим,
да оставим на Бог самотата,
която в сърцата си ние държим.
И хората вече са други... така стана,
за Бог не искат да слушат и подминават,
а в това бреме, само вярата ни остана,
които вярват в Бога и го познават.
Но не всички приемат, много са малко...
които да вярват и с Бог да стоят,
а трябва да вярват, защото е жалко,
че душите без вяра, няма да се спасят.
През нощта иде плач...
но сутринта радост, надежда,
не трябва да гледаме снощния здрач,
а деня от начало как се подрежда!
За мъката и болката да забравим,
има надежда, трябва да разберем,
с вяра в Бог, може всичко да оправим,
само се иска на него, всичко да предадем.
Наистина трудно, но има разрешение,
щом за словото на Бога, ние се държим,
с него имаме победа и без съмнение,
само така до края, ние ще устоим.
Трябва ни вяра и жажда за промяна
близо до Бога, ние да стоим,
в това време, само вярата ни остана,
но трябва и с надежда, напред да вървим.
Сила има в това да бъдем рамо до рамо,
в молитва към Бога, да се обединим,
а не да се оплакваме от проблемите само,
а с молитва към Бог, да ги победим.
Трябва да изхвърлим, всяко съмнение,
да се молим с вяра и да се спасим,
с Бога да имаме, постоянно общение,
само така ние, до края ще устоим!
© Виктория Йолова Всички права запазени