Как искам 1

Mar 30, 2018, 12:28 AM

Poetry » Other

790 9 9

Как искам да съм камък, скален къс.

Да бъда ледник със лице прозрачно

и никакъв житейски земетръс

да не намокри моите клепачи.

Да онемее смелият език.

Ръцете ми – криле, да се пречупят.

На пепел да се пръсне моят вик

и да се свре в най-тъмната хралупа.

За миг, за два в един-единствен час,

във който нож в гърба забива здрачът

да си припомня най-внезапно аз:

Понякога и камъните плачат.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anabel7 (Албена Димитрова)

2018-03-30T22:48:41+03:00

Силен стих,Нина!...Поздравления за теб и за майстора!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-03-30T11:50:16+03:00

Много е силно, поздравления, Нина!
Соларе (Румяна Друмева)

2018-03-30T11:35:03+03:00

Браво,Нина!Чудесно е!
Самодива (Вики)

2018-03-30T09:55:42+03:00

Чудесно! И - да, камъните плачат.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-03-30T09:54:11+03:00

Категорично със силата на изказа си и талантливо написано, запомнящо се!
Браво, Нина!
RainaVakova

2018-03-30T08:55:29+03:00

"Да си припомня"...и аз винаги съм го знаела! Поздрав за творбата
Anita765 (Ани Монева)

2018-03-30T08:29:41+03:00

Най-трудното - да притежаваш твърдостта на камъка. Но понякога се налага.
Plevel (Силвия Илиева)

2018-03-30T08:16:24+03:00

Много хубаво стихотворение!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-30T05:53:44+03:00

Много силно!