Как искам да запея, но не мога.

Нямам глас дори да заговоря,

а искам да крещя.

Ала не бива. Не бива,

да крещя на глухите.

Как искам да рисувам: небе, земя.

Знам, очи за цветовете нямам,

но искам да съм фар.

Ала не бива. Не бива,

на слепите да светя.

Как искам да летя в простора горе.

Без криле на раменете – искам

да съм буревестник.

Ала не бива. Не бива,

със бурята да споря.

Как искам да не искам, а да мога,

да светя, да говоря или

да крещя със бурята.

Ала не мога. Не мога,

против орисията.

А казват, някъде един щастливец,

против морала и законите,

смело, без да пита,

на всички като птица пеел,

светел и рисувал.

Пък аз!...

Дори не смея да попитам,

че после да опитам...

А времето лети.