Как искам да запея, но не мога.
Нямам глас дори да заговоря,
а искам да крещя.
Ала не бива. Не бива,
да крещя на глухите.
Как искам да рисувам: небе, земя.
Знам, очи за цветовете нямам,
но искам да съм фар.
Ала не бива. Не бива,
на слепите да светя.
Как искам да летя в простора горе.
Без криле на раменете – искам
да съм буревестник.
Ала не бива. Не бива,
със бурята да споря.
Как искам да не искам, а да мога,
да светя, да говоря или
да крещя със бурята.
Ала не мога. Не мога,
против орисията.
А казват, някъде един щастливец,
против морала и законите,
смело, без да пита,
на всички като птица пеел,
светел и рисувал.
Пък аз!...
Дори не смея да попитам,
че после да опитам...
А времето лети.
© Борис Балкх Всички права запазени