Не е ли истина, че съм ти безразличен,
че спиш спокойно всяка нощ
и споменът за мене е безличен,
писмата ми не са ли в боклукчийски кош?
Неистина е, че те сменям с всяка друга,
че пиша ти със отегчение в ръка.
Не вярвам, че е само моя таз заслуга
да вляза лесно в твоята съдба.
Невярно е, че ти си прекалено горда,
че си безчувствена и със сърце от лед
и смееш се на тези два акорда,
изплакани от някакъв си там поет. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up