Не е ли истина, че съм ти безразличен,
че спиш спокойно всяка нощ
и споменът за мене е безличен,
писмата ми не са ли в боклукчийски кош?
Неистина е, че те сменям с всяка друга,
че пиша ти със отегчение в ръка.
Не вярвам, че е само моя таз заслуга
да вляза лесно в твоята съдба.
Невярно е, че ти си прекалено горда,
че си безчувствена и със сърце от лед
и смееш се на тези два акорда,
изплакани от някакъв си там поет. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация