Как не ми отиват тез сълзи!
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава...
Тази физиономия как не ми стои -
на наранено разплакано дете -
и в момента ти се усмихвам, нали,
а знаеш ли как плаче моето сърце?!
То плаче, че не може да си каже,
всичко онова, което още го ранява,
плаче, че не може да разкаже, ...