24 окт. 2008 г., 11:10

Как не ми отиват тез сълзи! 

  Поэзия » Философская
679 0 5
Как не ми отиват тез сълзи!

Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава...

Тази физиономия как не ми стои -
на наранено разплакано дете -
и в момента ти се усмихвам, нали,
а знаеш ли как плаче моето сърце?!

То плаче, че не може да си каже,
всичко онова, което още го ранява,
плаче, че не може да разкаже,
замлъква бавно и се вледенява...

Сега ще ти разкажа, че се радвам,
че имам всичко на света,
но ти да знаеш как от болка падам,
че нямам най-обикновените неща...

Нали съм силна, пак ще се изправя
и пак ще вдигна високо глава,
пак театрална роля ще играя
и ще прикривам някоя сълза...

И усмивката ми пак  блести,
за всички пак съм най-щастлива на света...
Но как не ми отиват тез сълзи!!!
Нали силните са артисти без душа?!

Изтривам поредната сълза от лицето,
ах, колко по-добре ми е така!!!
Но как се чувствам, когато плаче сърцето,
а аз се смея гласно пред света...

И пак съм силна като буен вятър,
а лицето все така щастливо грее,
докато мога ще се смея на тъгата,
за да не може тя да ми се смее!


25.10.2007

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно!!!Докато го четях настръхнах!!!Поздрав
  • Благодаря ви! Много ми е лично това стихотворение, много изживяно, докато го писах треперих. Безспорно то е едно от най-скъпите ми творби! Често си го чета и си казвам "И този път трябва да съм силна, и този път няма да се предам, ах как не ми отиват тез сълзи!" Казвайте си го и вие и аз вярвам, че ще успеете да пресушите сълзите все някога, все някога...
  • Много добра идея,хареса ми много.Имаш ли скайп за да си пишем?
  • Аплодисменти!!!
  • "..докато мога ще се смея на тъгата,
    за да не може тя да ми се смее!"
    Точно така.Поздрав!
Предложения
: ??:??