Хладна вечер, лек сумрáк,

Габрово притихва пак.

Вървиш си ти, другар те спира

да хапнете по бургер с бира.

Нима ще го оставиш сам

да носи тежкия товар

на младата тъй още вечер,

ухаеща на бургер печен.

А вънка се сгъстява мракът.

И грижи у дома те чакат.

Нека да си чакат зад вратата.

Дявол да я вземе и жената.

Съща хала – като зафучи.

Само "Братята"* ще те спаси.

Покорна в мъжката ръка

приляга халбата добра.

Честит, по-сит от господар,

блюда, достойни и за цар.

Гали капка сос брадата.

О, радост земна в небесата.

А часовникът немилостиво

отмерва времето свидливо.

Заговорът на стрелките е разкрит

и тръгваш си добре напит.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* – "Братята" – славна кръчма в моя свиден край.