Как тичах волна като птичка
и вятър вееше в косите ми!
Как ведро крачех през живота
и слънце светеше в очите ми!
Как хубаво ми беше да мечтая
и ти да бъдеш център на мечтите ми!
Как рисувах бъдещето свое
не с молив и не със четка,
но със чувствата в сърцето ми!
Колко ще те чакам още,
колко още в самота ще ме боли?
Ще влезеш ли ти тихо през вратата ми
и ще ме попиташ ли: Чакаш ме, нали?!
© Веселина Гълъбова All rights reserved.