Научих се да губя много битки,
да падам и да ставам без сълзи,
по мъжки да отпивам едри глътки
от виното, дори да ми горчи!
Научих да прощавам изневери,
да гоня позабравени мечти,
да мине гледам повечко от мене,
дори и мъничко да поболи!
Научих се... и тъкмо си посвикнах
от някъде се появи жена -
безумно хубава, безкрайно романтична
и пак подхванах старата свирня!
От нейните омайни устни пия
амброзия със вкус на тиха смърт.
Но как я искам, Боже, как я искам!
Простено да ми е за сетен път!
© Йордан All rights reserved.