Къде сме тръгнали... не знам.
В душите ни настъпва суша.
И все не стигам онзи храм,
в който Бог ще ме изслуша.
Не да моля. За какво?
Той не ни е златна рибка.
А да питам - Как... Защо
в нас губим детската усмивка?
Тя, най-чистия балсам.
Лекува даже нелечимо.
От нея искам да ви дам,
че всичко друго е фалшиво.
© Виолета All rights reserved.