Каква безумна смелост е била,
с която си се влюбила във облак!
Из дебрите на буйната гора
си яздила след ветровете топли...
Рисувала си с пръсти по пръстта,
която са заривали копита
на диви необяздени слънца...
Проблясъци на обич ненаситна!
Полагала си тръпнещи бедра
по клоните, надвесени от болка...
И сипел Той със сребърни ведра
сълзите си връз твоята двуколка! ...