Каква безумна смелост е била, с която си се влюбила във облак! Из дебрите на буйната гора си яздила след ветровете топли... Рисувала си с пръсти по пръстта, която са заривали копита на диви необяздени слънца... Проблясъци на обич ненаситна! Полагала си тръпнещи бедра по клоните, надвесени от болка... И сипел Той със сребърни ведра сълзите си връз твоята двуколка! Кресливи птици пъдели с криле косите ти от кукувича прежда... Че впримчване на тяхното небе кънтящата ти сила им отрежда... Следите ти, изваяни в скалите и въздухът, тежащ от твоя дъх, очите на орлите как изпиха... Есенция от теб във всеки мъх! Пресече стовековното им ехо и само им остави твоя глас... Защото любовта ти е далеко... На облак див си, скитнице, във власт! Но ти си тленна. Някой ден ще стихнеш... А облакът се ражда всеки ден... След теб гората пак ще се усмихне! А ти ще спиш под някой дъб зелен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.