Изгря слънцето след мрака на душата, полетя сърцето в тишината.
Крилата ми някой счупи, но други се появиха...
Океанът от мечти преля, а аз някъде на дъното стоя.
Гледам в себе си да се родя сам и чист като роса.
Животът ме омърси до кости, но душата ми не успя.
Най-пазеното кътче ти превзе...
Июзия или любов е това, аз не знам.
Дихание на роза или карамфил?
Искам да дишам с теб, за да те чувствам в мен...
Искам да избягам надалече, там, където сме само двама.
Да избягам от себе си, за да останеш само ти, за да ти се наситя.
Да се залепя за усните ти алени и да потъна завинаги там. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up