Изгря слънцето след мрака на душата, полетя сърцето в тишината.
Крилата ми някой счупи, но други се появиха...
Океанът от мечти преля, а аз някъде на дъното стоя.
Гледам в себе си да се родя сам и чист като роса.
Животът ме омърси до кости, но душата ми не успя.
Най-пазеното кътче ти превзе...
Июзия или любов е това, аз не знам.
Дихание на роза или карамфил?
Искам да дишам с теб, за да те чувствам в мен...
Искам да избягам надалече, там, където сме само двама.
Да избягам от себе си, за да останеш само ти, за да ти се наситя.
Да се залепя за усните ти алени и да потъна завинаги там. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация