Между тези четири стени
се питам ден и нощ
сърцето ти за мен дали скърби.
И пак играя си с косата,
отгръщам лист по лист
на книга непозната
за живота на един садист.
Отказах се отдавна да чета
стихове, истории омайни
за чудната страна на любовта,
за емоции цветни и незнайни.
Нали ти обещах да бъда СИЛНАТА жена
без сълзи и лични драми.
И това ще ти спестя,
заедно със глупостта ми.
Редове поглъщам жадно –
пропити с аромата на кафе,
за поредното убийство безпощадно
в едно хотелско фоайе.
Краят историята заключва
в моята прекрасна етажерка,
разследването уж приключва
едва при последната проверка.
И отново търсят двете ми ръце –
онези две неразтворени корици.
За да ти разкажа, силната жена какво чете,
а именно - за кръв и черни птици.
© Радост Димитрова All rights reserved.