Канят ме, мамо, в хотелска стая,

да съм самичка. Защо - не зная.

Да съм дискретна и много тиха,

и СМС-а да съм изтрила.

Я научи ме какво да правя,

с мъже не искам да си играя.

Аз имам кукла и тя ми стига,

мълчи и слуша и сладко мига.

Как се отказва на тъпа мутра?

Не съм от вчера, нито до утре,

но днес страхът ми си заслужава.

Това е овчарник, а не държава.

Аз искам, мамо, живот достоен.

Уж магистрали, а все завои.

Прощавай, мамо, че те товаря,

но страх и ужас в мен се разгарят.

Няма да ида. Ще бъда твърда.

Нека беснее, нека се сърди.

Желая обич, ала с душата.

Не искам, мамо, старт от кревата.

Ти научи ме какво да кажа,

как най-културно да му откажа?

Не искам с грубост и селяния.

Дете съм още, а веч се крия.