Не може да е истина. Не вярвам! 

Защо разкъса мойта облачност? 

На мен от слънцето ми загорчава.

Дъжда обичам си го повече... 

Защото свикнах да те нямам. Никога. 

И винаги да се оглеждам в себе си. 

Да бъда мрачен и подозрителен, 

дори пред видимата твоя прелест. 

Да вярвам ли? Нима е истина? 

Какво ли този свят ще ми отнеме? 

Животът? И без друго е безсмислен, 

освен, че мога да обичам само тебе... 

Стихопат. 

Danny Diester