Не може да е истина. Не вярвам!
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога.
И винаги да се оглеждам в себе си.
Да бъда мрачен и подозрителен,
дори пред видимата твоя прелест.
Да вярвам ли? Нима е истина?
Какво ли този свят ще ми отнеме?
Животът? И без друго е безсмислен,
освен, че мога да обичам само тебе...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени