И тази нощ сънят от мен избяга,
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е,
все нещо двамата ще промълвим
и по-бавно нощта ще оредее,
щом на утрото лъчите споделим.
Животът всичко с нас ще подели,
подлага ни на безумни изпитания
и тихомълком все след нас върви,
залутани в безкрайните терзания. ...