Какво разбирате, приятели, от избори?
От викове и крясъци без сол.
Понасяхме от всеки укори,
никой не остана чисто гол.
Вървяхме знам отъпкана пътека,
друг опитваше да прави кал.
В сълзите детски търсехме утеха,
никой, никой не превърна се в абдал.
Оставяме история за някои погрешна,
за друг усещам нищо не разбрал.
Без маска виждаме главата често смешна,
за всички туй превръща се в печал.
Опитвахме се всичко да е гладко,
в сърца лъхащи от нежен аромат.
знам че всичко сладко не винаги е сладко,
и всички камъни в живота са ахат.
Сърцата нека кажат ни прости,
с душата ще вървим по своята пътека.
Дори често нека да боли,
съдбата искам да е лека.
Приемете да останем чисти,
приятели, с които може да си споделиш.
Е! Някой ще изчезне надалеч от моите мисли,
злобната душа едва ли ще я победиш.
В.Й. 30.10.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.