Какво разбирате, приятели, от избори?

От викове и крясъци без сол.

Понасяхме от всеки укори,

никой не остана чисто гол.

Вървяхме знам отъпкана пътека,

друг опитваше да прави кал.

В сълзите детски търсехме утеха,

никой, никой не превърна се в абдал.

Оставяме история за някои погрешна,

за друг усещам нищо не разбрал.

Без маска виждаме главата често смешна,

за всички туй превръща се в печал.

Опитвахме се всичко да е гладко,

в сърца  лъхащи от нежен аромат.

знам че всичко сладко не винаги е сладко,

и всички камъни в живота са ахат.

Сърцата нека кажат ни прости,

с душата ще вървим по своята пътека.

Дори често нека да боли,

съдбата искам да е лека.

Приемете да останем чисти,

 приятели, с които може да си споделиш.

Е! Някой ще изчезне надалеч от моите мисли,

злобната душа едва ли ще я победиш.

В.Й. 30.10.2015г.