Не интегрирай малцинствата.
Те следват своята съдба.
Много често, пред вратата
се спират. Там са у дома.
Тях, интеграцията ги убива,
орязва техните криле.
Борба за собствена щастливост
кодира всеки от дете.
И малцинствата имат свои
стремежи, цели и мечти.
Те имат своите герои,
те имат своите сълзи.
А интеграцията, ги заставя,
да следват чужд, неискан път.
Много взема, който дава -
закон неписан, но и тъп.
От кожа пилешка - цървули,
не може никой да ушие.
Кому са нужни само бури?
Зад интеграция, какво се крие?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Поздравления за стиха!