Кал
Тихият мрак, посивелите устни,
свят без любов - само тъга.
Един топъл дъх, едни ръце изкусни,
забравили трепета на любовта.
Желание скръбно и само печал,
сърцето очаква раздяла и
една сметка - кой какво е дал,
това се очакваше - кал.
И пак ще впием устни в мечтите,
на облака от златен прах,
но са останали само душите изгнили, ...