nelli_f (Нели)
6 19
25.09.2007 г., 14:31 ч.

Кал 

  Поезия
618 0 1
Кал
Тихият мрак, посивелите устни,
свят без любов - само тъга.
Един топъл дъх, едни ръце изкусни,
забравили трепета на любовта.

Желание скръбно и само печал,
сърцето очаква раздяла и
една сметка - кой какво е дал,
това се очакваше - кал.

И пак ще впием устни в мечтите,
на облака от златен прах,
но са останали само душите изгнили,
пропити с болка и кал.

Какво ни остана, ще бъдем ли хора
или поредния жив труп, но трябва
да знаем - светът е за хора,
а труповете в кал седят!

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??