Jun 2, 2010, 11:11 PM

Камбанария 

  Poetry
772 0 22

 

Самотна, празна черква,

над нея – изгорели небеса,

зад пламналите на олтара вощеници

наднича Божията Майка -

брои чедата си, изгубени,

завинаги невърнати от път,

а пътищата вън се преподреждат

и водят към запуснатия храм.

И всеки удар на камбаната

оглася с медния си звън

хармана неожънат,

люлката недолюляна

и черната забрадка на жена.

А там, в порутения храм

на нашата забрава

отново полкове мъже

събират минало и бъдеще

в едно не чак толкоз хубаво,

но все пак – настояще днес.

 

1997 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??