2 jun 2010, 23:11

Камбанария 

  Poesía
762 0 22

 

Самотна, празна черква,

над нея – изгорели небеса,

зад пламналите на олтара вощеници

наднича Божията Майка -

брои чедата си, изгубени,

завинаги невърнати от път,

а пътищата вън се преподреждат

и водят към запуснатия храм.

И всеки удар на камбаната

оглася с медния си звън

хармана неожънат,

люлката недолюляна

и черната забрадка на жена.

А там, в порутения храм

на нашата забрава

отново полкове мъже

събират минало и бъдеще

в едно не чак толкоз хубаво,

но все пак – настояще днес.

 

1997 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??