Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца,
и клонки от маслина ни подават
И имат мизантропите сърца,
които в карантина оживяват.
Копнежно гледа мъничко дете,
към слънцето, зелената тревица
в гърдичките му любовта расте...
Душата му припърхва, като птица. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up