yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
Mar 18, 2020, 2:12 PM  

Прошка по време на карантина 

  Poetry » Civilian
843 5 10

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА

 

Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите,
за косeто, помъкнало перца –
гнезденце да си свие за двамина,
и за орляка палави деца,
преминали край моята градина.
Ще махна с длан на мрачния съсед,
макар и да твърди, че нямам право
да спирам до трънливия му плет.
Аз знам, че любовта ме задължава.
Светът отдавна не е предвидим
и става все по-тъжен и затворен.
Сега е времето да си простим –
ако желаем да останем хора.

 

Валентина Йотова, 18 март 2020 г., София

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Камбаните...И глухите ги чуха!
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poetry » Phylosophy
Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...
  599  7  14 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??