В душата крехка и ранима,
но черупката ми - тя е цялата от камък!
И сърцето - плахо е, безброй пъти разбивано,
но вече знае как умело да се защитава...
Момичето-мечтателка - загубено, отчаяно;
Изтръгнаха й идеалите, убиха я...
Сега старица е - самотница - забравена...
Ридаеща, в съня спасението пак ще дири...
Но дали ще го открие?...
******************************************
А всички ме виждат каменна...