27 июн. 2007 г., 01:14

Каменна 

  Поэзия
562 0 0
В душата крехка и ранима,

но черупката ми - тя е цялата от камък!

И сърцето - плахо е, безброй пъти разбивано,

но вече знае как умело да се защитава...



Момичето-мечтателка - загубено, отчаяно;
Изтръгнаха й идеалите, убиха я...

Сега старица е - самотница - забравена...
Ридаеща, в съня спасението пак ще дири...

Но дали ще го открие?...

******************************************

А всички ме виждат каменна...

© Лилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??