Dec 18, 2020, 11:34 AM

Камъче – в обувка крива 

  Poetry » Phylosophy
713 10 17

Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.

 

Кратко бях в обувка бална,
но един придворен паж
край каляска в локва кална
тръсна ме на твърд паваж.

 

Мина просяче с пробити,
стари гуменки и пак,
сред града безшумно скитам,
камъче – съдбовен знак.

 

Греят шумните площади –
пъстър весел шум, но виж,
камъчето не извадил,
как, човеко, ще заспиш?

 

Сняг се сипе – болки стари –
чуждите нозе бодат...
Камъчета – на камари,
ще засипят този свят.

 

Някъде, високо горе,
Витлеемската гори.
Търси сред тълпата, хора,
мир и радост да дари.

 

Просячето пак заспива,
куче мокро го теши...
Камъче – в обувка крива,
звезден къс, за две души.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

/написано не знам защо/
Обувките криви.
И разменени.
При това –
на ръцете. ...
  302  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??