Patrizzia (Надежда Ангелова)
2277 18234
18.12.2020 г., 11:34 ч.

Камъче – в обувка крива 

  Поезия » Философска
714 10 17

Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.

 

Кратко бях в обувка бална,
но един придворен паж
край каляска в локва кална
тръсна ме на твърд паваж.

 

Мина просяче с пробити,
стари гуменки и пак,
сред града безшумно скитам,
камъче – съдбовен знак.

 

Греят шумните площади –
пъстър весел шум, но виж,
камъчето не извадил,
как, човеко, ще заспиш?

 

Сняг се сипе – болки стари –
чуждите нозе бодат...
Камъчета – на камари,
ще засипят този свят.

 

Някъде, високо горе,
Витлеемската гори.
Търси сред тълпата, хора,
мир и радост да дари.

 

Просячето пак заспива,
куче мокро го теши...
Камъче – в обувка крива,
звезден къс, за две души.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Правилните камъни в обувките
генек (Георги Коновски) генек
Поезия » Друга
/написано не знам защо/
Обувките криви.
И разменени.
При това –
на ръцете. ...
  302  4  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??