Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш,
хвърляш там на пода обичта.
А римите пред тебе коленичат -
деца, окъпани в греха.
В мечтите си неповторимо скучен.
Мечтаеш ли за свят на колела
и твоят меч в центъра забучен
с триумф над цялата "земя". ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up