Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш,
хвърляш там на пода обичта.
А римите пред тебе коленичат -
деца, окъпани в греха.
В мечтите си неповторимо скучен.
Мечтаеш ли за свят на колела
и твоят меч в центъра забучен
с триумф над цялата "земя".
Яж и Пий от думите ми тварни -
горчиви са, понякога дори лютят.
Събличай ме с очите кръвожадни,
докато от болка почнат да смърдят.
Изяш отровното ми - Милост! - в рими,
преди да вкусиш жилавата плът.
От истината до покорното - без сили,
поезията ми нарамил си на гръб.
Небрежно с кръстени ръце,
потропваш с крак, единствен господар
на птичките с искрено сърце
жесток и в любовта си - Канибал.
© Николина Милева Todos los derechos reservados