Тролейни жици порят твърдото небе,
забързан повей къса светлината притаена.
Къде пое, нещастнико? Къде ли не?
И времето във снимка се е свряло.
Накъсани, жълтеят, тротоарни криви плочи,
неясен глупав шум от скърцащи врати.
Защо и как ще стигнеш? Нещо в теб клокочи.
Нима не си разбрал? Вселената се срина.
Огради, мръсно-бели, покрай теб минават.
В небе-капан е малка птица прикована.
Искаш да се върнеш? Нещо те пресява.
Усетът е свършек! От настоящето какво остана?