Тролейни жици порят твърдото небе,

забързан повей къса светлината притаена.

Къде пое, нещастнико? Къде ли не?

И времето във снимка се е свряло.

Накъсани, жълтеят, тротоарни криви плочи,

неясен глупав шум от скърцащи врати.

Защо и как ще стигнеш? Нещо в теб клокочи.

Нима не си разбрал? Вселената се срина.

Огради, мръсно-бели, покрай теб минават.

В небе-капан е малка птица прикована.

Искаш да се върнеш? Нещо те пресява.

Усетът е свършек! От настоящето какво остана?