Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки,
за егото – убило дребосъка.
Изтича между пръстите полечка,
живот безсмислен. И часовник цъка.
А после? После нищо няма смисъл
и всеки ще е само тор. За цвете.
Каквото си мечтал, или си писал,
ще го изтрие времето, поете. ...