Капан за мечки
Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки,
за егото – убило дребосъка.
Изтича между пръстите полечка,
живот безсмислен. И часовник цъка.
А после? После нищо няма смисъл
и всеки ще е само тор. За цвете.
Каквото си мечтал, или си писал,
ще го изтрие времето, поете.
А с някой стих, щом бурята затихне
ще стъкнат огън.Бог им го дарява.
Един поет насън ще се усмихне...
Такава е нетрайната ни слава.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Все някой ще се стопли! Все някой ще си спомни! Хареса ми!
-
Само когато надскочим егото си и спрем да галим Аза разбираме, че всъщност сме много малки. Хареса ми, Наде!
-
Пуста слава
А всичко е така нетрайно, барабар с нас!
Хареса ми. -
Благодаря, сенсей!
-
Звучи смислено и красиво - поетично и реалистично.
-
Благодаря, Вики!
-
Хареса ми и стихотворението, и експромта на Пепи
-
Всеки от нас има достойнство, радва се на добрите думи. Пишеш, олеква ти, ако думите ти намерят отклик в нечия душа, какво по-хубаво от това? Вчера умрях от смях с това "топ пет". Главозамайването, горделивостта и "о, колко съм значим", не водят до нищо добро. Никой не е по-голям от хляба!
-
Суета човешка и огромно его. За славата не знам/заслужават я гениалните/, но поне ние простосмъртните признание да имаме някакво като награда за усилията ни.
-
Благодаря ви, момичета! Когато емоциите преливат... Така е, Пепи, така е.
-
Кому е нужна вечна слава,
щом животът е нетраен?
Суетата - на егото храната,
и гордостта криворазбрана,
че на съдбата си избраник,
и демонстрираш власт и сила,
да скриеш като грахово зърно
душата недохранена как се свила.
Попадаш в собствения си капан
за мечки, а стръвницата си ти!
Поздравления! -
Така е, Наде!
-
Да..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
